Входът на модула
Едно изречение: повечето пари днес не се печатат, а се записват — когато някой взима кредит.
След модула ще можеш: - да обясниш кой създава банкнотите и кой — парите в сметките; - да кажеш защо „банката дава назаем чуждите спестявания“ е мит; - да обясниш какво прави централната банка с лихвата и защо понякога парите се обезценяват бързо.
Главите: 1. Кой прави парите 2. Заемът създава пари 3. Два мита 4. Какво спира банките 5. Лихвата — цената на парите 6. Инфлацията 7. Хиперинфлацията → Железният принцип на модула
Глава 1 · Кой прави парите
👧 Дете Банкнотите и монетите ги прави централната банка. Но знаеш ли, че те са само малка част от парите? Повечето пари са числа в сметките на хората. Тях ги правят обикновените банки.
🧑 Тийнейджър Има два вида пари: - пари на централната банка — банкноти, монети и резервите, които банките държат при нея; - пари на търговските банки — депозитите в сметките ни.
Във Великобритания 97 % от парите, които държат хората, са банкови депозити, не банкноти.
🧔 Възрастен Затова въпросът „колко пари има?“ е въпрос за банковите баланси, а не за печатниците. Централната банка определя рамката: лихвата, правилата, резервите. Търговските банки създават масата пари при кредитирането. В еврозоната ЕЦБ и националните централни банки — от 2026 г. и БНБ — управляват парите на централната банка.
Мит → истина - Мит: „Парите ги печата държавата.“ - Истина: банкнотите ги издава централната банка. Повечето пари обаче се създават от банките като депозити.
Кой печели? Банките печелят от лихвата по кредитите, които създават.
→ Продължи при източника - Bank of England — „Money creation in the modern economy“ (2014): https://www.bankofengland.co.uk/quarterly-bulletin/2014/q1/money-creation-in-the-modern-economy
Източници - ✔ Bank of England Quarterly Bulletin 2014 Q1 (97 % — въвеждащата статия): https://www.bankofengland.co.uk/-/media/boe/files/quarterly-bulletin/2014/quarterly-bulletin-2014-q1
Глава 2 · Заемът създава пари
👧 Дете Представи си, че банката има голяма тетрадка. Когато мама взима заем за кола, банката пише на нейната страница: „+10 000 € в сметката“. А на своята страница пише: „Мама ни дължи 10 000 €.“ Тези пари преди ги нямаше — появиха се с два записа. Когато мама върне заема, двата записа се изтриват и парите изчезват. Не е магия — това е счетоводство. И банката не може да пише колкото си иска: пазят я правила и лихви (глава 4).
🧑 Тийнейджър Bank of England (2014) го казва направо: когато банката отпуска кредит, тя създава нов депозит в сметката на кредитополучателя. Тя не взима парите от сметката на някой спестител. При погасяване на кредита парите се унищожават. Затова количеството пари в икономиката расте, когато хората и фирмите взимат кредити, и намалява, когато ги връщат.
🧔 Възрастен В баланса на банката кредитът е актив (вземане), а новият депозит е пасив (задължение). Двете се появяват едновременно. Когато кредитополучателят плати на някой с друга банка, първата банка трябва да прехвърли резерви (пари на централната банка) към втората. Затова банките пазят ликвидност и си заемат помежду си. Този механизъм е в основата на всичко в Модули 1 (Stockholms Banco), 3 (депозитът е вземане) и 7 (кредитът и лихвата).
🎓 Академичната основа: обучението по кредита работи най-добре точно преди решението — първа кредитна карта, първи потребителски кредит (Fernandes et al., 2014; Kaiser & Menkhoff, 2017). Затова тази глава води директно към модул 7 (лихва и ГПР) и към стъпката в портфейла.
Мит → истина - Мит: „Парите от кредита ти са нечии спестявания.“ - Истина: те са нов депозит, създаден в момента на кредита.
Кой печели? Банката — от лихвата. Икономиката — ако кредитът отива в работа и производство. Губи — ако отива в балони (имоти, които растат само защото се кредитират).
→ Продължи при източника - Bank of England — статията и видеото към нея: https://www.bankofengland.co.uk/quarterly-bulletin/2014/q1/money-creation-in-the-modern-economy - Пери Мерлинг (Columbia) — „Economics of Money and Banking“ (Coursera), за дълбочина.
Източници - ✔ McLeay, Radia & Thomas, Bank of England QB 2014 Q1 (адресът горе; PDF: https://www.bankofengland.co.uk/-/media/boe/files/quarterly-bulletin/2014/money-creation-in-the-modern-economy)
Глава 3 · Два мита
👧 Дете Някои хора мислят, че банката просто взима парите на един и ги дава на друг. Други мислят, че банката „умножава“ парите по някакво число. И двете не са съвсем верни.
🧑 Тийнейджър Bank of England отхвърля два учебникови модела: 1. „Банките са само посредници — дават назаем парите на спестителите.“ 2. „Банките умножават парите на централната банка по паричен мултипликатор.“
Реално банките първо дават кредита, а после търсят резервите, които им трябват. Централната банка ги осигурява при цената, която тя определя — лихвата.
🧔 Възрастен Защо митът упорства: удобен е и е „нагледен“. Но води до грешни изводи, например че „ако централната банка напечата резерви, кредитът автоматично ще се умножи“. Количественото облекчаване (QE) след 2008 г. показа, че огромни резерви не означават задължително огромен кредит. Банките кредитират, когато има търсене и печалба при поносим риск.
Мит → истина - Мит: „Има твърд мултипликатор — 1 лев резерви става 10 лева кредит.“ - Истина: няма механична връзка. Решават лихвата, търсенето, рискът и правилата.
Кой печели от мита? Митът прави банките да изглеждат като пасивни пазители на спестявания, а не като създатели на пари, които печелят от това.
→ Продължи при източника - Bank of England, 2014 (адресът в глава 2).
Източници - ✔ Bank of England QB 2014 Q1 — отхвърлянето на двата модела.
Глава 4 · Какво спира банките
👧 Дете Ако банката може да пише пари в тетрадката, защо не пише милиони? Защото хората трябва да върнат заемите. Ако банката дава на хора, които не могат да върнат, тя губи. А и има пазачи, които я проверяват.
🧑 Тийнейджър Банките са ограничени от: - лихвата, която определя централната банка — колкото по-висока е, толкова по-малко хора искат кредит; - риска — лошите кредити носят загуби; - правилата — капиталът, който банката трябва да има срещу кредитите си, и ликвидността; - търсенето — кредитът трябва да е нужен на някого.
🧔 Възрастен Капиталовите изисквания (базелските правила) и надзорът (в еврозоната — ЕЦБ чрез Единния надзорен механизъм) ограничават колко рискови кредити може да има една банка спрямо капитала си ✔. Централната банка влияе на кредита главно чрез лихвата и чрез покупки на активи. Когато всичко това се провали, идват банковите кризи — Модул 2 (България 1996) и глава 7.
Мит → истина - Мит: „Щом банките създават пари, могат да ги създават безкрайно.“ - Истина: всеки кредит носи риск и капиталови разходи. Банките фалират, когато го забравят.
Кой печели? Надзорът пази вложителите и данъкоплатците, които иначе плащат спасяването.
→ Продължи при източника - ЕЦБ — банковият надзор: https://www.bankingsupervision.europa.eu ✔
Източници - ✔ Bank of England QB 2014 Q1 (ограниченията). - ✔ Базел III; Единният надзорен механизъм (действа от ноември 2014 г.) — https://www.bankingsupervision.europa.eu
Глава 5 · Лихвата — цената на парите
👧 Дете Лихвата е „наем“ за парите. Когато взимаш назаем, плащаш наем. Когато спестяваш в банката, банката ти плаща малко наем.
🧑 Тийнейджър Централната банка определя основната лихва — цената, на която банките взимат и оставят пари при нея. Когато инфлацията е висока, лихвата се вдига: кредитите поскъпват, харченето се забавя, цените растат по-бавно. Когато икономиката е слаба, лихвата се сваля. Целта на ЕЦБ е 2 % инфлация в средносрочен план. От 2021 г. целта е симетрична: инфлацията под 2 % е също толкова нежелана, колкото над 2 %.
🧔 Възрастен От лихвата на централната банка до лихвата по твоя кредит има верига: междубанков пазар → лихви по кредитите и депозитите → решенията на фирмите и домакинствата → цените. Веригата отнема месеци и не е точна. Затова централните банки говорят за „средносрочен план“. Предишната формулировка на ЕЦБ („под, но близо до 2 %“) се е възприемала като таван и вероятно е смъкнала очакванията. Затова е сменена през 2021 г.
Мит → истина - Мит: „Ниската лихва е винаги добра.“ - Истина: добра е за длъжниците, лоша за спестителите. Ако е ниска твърде дълго, може да надуе цените на имотите.
Кой печели? При висока лихва — спестителите и банките. При ниска — длъжниците и купувачите на имоти.
→ Продължи при източника - ЕЦБ — паричнополитическата стратегия: https://www.ecb.europa.eu/mopo/strategy/html/index.en.html - ЕЦБ — обяснения за лихвите (ECB explainers): https://www.ecb.europa.eu/ecb-and-you/explainers/html/index.en.html
Източници - ✔ ЕЦБ, стратегия 2021 (2 %, симетрично, среден срок) — потвърдено по Suomen Pankki и Bank of Israel: https://www.suomenpankki.fi/en/Monetary-policy/ECBs-monetary-policy-strategy/ - ✔ BIS Review (асиметрията на старата формулировка): https://www.bis.org/review/r220218i.pdf
Глава 6 · Инфлацията
👧 Дете Инфлацията е когато нещата поскъпват и с едни и същи пари купуваш по-малко. Като сладолед, който се стопява малко всеки ден — не изчезва наведнъж, но става по-малък.
🧑 Тийнейджър Причините са няколко и често действат заедно: - търсенето е по-голямо от това, което може да се произведе; - разходите скачат — енергия, суровини; - очакванията — ако всички очакват поскъпване, вдигат цените по-рано; - парите растат по-бързо от стоките и услугите.
„Централната банка печата и затова има инфлация“ е прекалено просто.
🧔 Възрастен Умерената инфлация (около 2 %) се смята за по-безопасна от дефлацията, защото дефлацията кара хората да отлагат покупки и прави дълговете по-тежки (Модул 2, глава 3). Ключът са очакванията. Ако хората вярват, че централната банка ще удържи инфлацията, тя по-лесно остава ниска. Затова доверието е реален икономически ресурс.
Мит → истина - Мит: „Инфлацията е само от печатането на пари.“ - Истина: парите са само една от причините. Енергийни шокове, търсене и очаквания често тежат повече.
Кой печели? Длъжниците с фиксирана лихва. Губят спестителите и хората с фиксирани доходи.
→ Продължи при източника - ЕЦБ — „Какво е инфлация?“ (ECB explainers): https://www.ecb.europa.eu/ecb-and-you/explainers/html/index.en.html
Източници - ✔ ЕЦБ, обясненията (списъкът работи; вътре е „What is inflation?“) — https://www.ecb.europa.eu/ecb-and-you/explainers/html/index.en.html
Глава 7 · Хиперинфлацията
👧 Дете Понякога цените растат толкова бързо, че парите почти не струват. В Германия преди 100 години хората носели пари с колички за един хляб. После направили нови пари и спрели лудостта.
🧑 Тийнейджър Три истории: - Германия, 1923: през ноември 1923 г. 1 долар струва около 4,2 трилиона марки. На 15 ноември 1923 г. е пусната рентната марка: 1 рентна марка = 1 трилион стари марки. - Зимбабве, 2008: през ноември 2008 г. месечната инфлация е оценена на около 79,6 милиарда процента (Hanke & Kwok). Често се бърка с още по-голямото годишно число. - България, 1997: месечна инфлация 243 % през февруари 1997 г. (МВФ) — Модул 2, глава 7.
🧔 Възрастен Общото в трите случая: - държавата финансира разходите си с нови пари; - доверието във валутата се срива; - хората бягат към чужда валута и вещи.
Изходът винаги е нова котва на доверието: - в Германия — рентната марка, обезпечена (поне на хартия) със земя и имоти; - в България — паричният съвет; - в Зимбабве — чужди валути.
Хиперинфлацията не идва „от само себе си“. Тя е резултат от решения и от загубено доверие.
Мит → истина - Мит: „Хиперинфлацията е природно бедствие.“ - Истина: тя има ясни причини и ясни изходи — дисциплина и доверие.
Кой печели? Длъжниците (дълговете им се стопяват) и тези, които държат чужда валута или вещи. Губят спестителите — понякога спестяванията на цял живот.
→ Продължи при източника - Бундестагът — 100 години Ваймар, хиперинфлацията: https://www.bundestag.de/parlament/geschichte/100-jahre-weimar/hyperinflation-970722 - Johns Hopkins — „What hyperinflation looks like“: https://magazine.jhu.edu/2009/08/27/what-hyperinflation-looks-like
Източници - ✔ Bundestag (4,2 трлн. марки за $ през ноември 1923) — адресът горе. - ✔ Рентната марка, 15.11.1923, 1 : 1 трлн. (Wikipedia; Börsen-Zeitung) — https://www.boersen-zeitung.de/konjunktur-politik/vor-90-jahren-das-ende-der-deutschen-hyperinflation · ⚠ указът е от 15.10.1923, а пускането — от 15.11.1923. - ✔ Hanke & Kwok (Зимбабве) — JHU, адресът горе. - ✔ МВФ, PIN 97/15 (България) — виж Модул 2.
Железният принцип на модула
Всеки кредит е пари, които се появяват днес и изчезват, когато ги върнеш — с лихва. Взимай пари от бъдещия си „аз“ само ако той ще е съгласен.
- 👧 Дете: „Ако взема назаем сега, какво ще трябва да върна и кога?“
- 🧑 Тийнейджър: „Купи сега, плати после“ също е кредит. Колко ще платиш общо?
- 🧔 Възрастен: какво ще ти върне това, за което взимаш кредит? Повече ли, отколкото струва с лихвата (модул 7 — ГПР)?
Стъпка в Pecuvo: запиши всеки кредит като сметка „дълг“ и направи цел „изплащане“. Виж колко месеца е той в живота ти и колко лихва струва.
Провери се (по 3 въпроса на ниво)
- 👧 1. Кой прави банкнотите? 2. Какво пише банката в тетрадката, когато дава заем? 3. Какво е инфлацията?
- 🧑 1. Какво става с парите, когато върнеш кредита? 2. Кои два мита отхвърля Bank of England? 3. Защо целта на ЕЦБ е „симетрична“?
- 🧔 1. Какво ограничава банките да кредитират? 2. Защо огромните резерви след 2008 г. не дадоха огромен кредит? 3. Какво общо имат Германия 1923, Зимбабве 2008 и България 1997?